Териториалното разширение при Крум включва обширните остатъци от разпадналия се Аварски Каганат
Днес се спори дали тези закони нямат легендарен характер, поне в часста за изкореняването на лозята. Като аргумент се привежда сведението че крум че е пирувал години след разбиването на аварите, като се предполага че е пиел вино. Съобщението на Никофор не споменава буквално, какво точно питие е пил Кан Крум
"... Крум като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете..."
Никифор
В Българският фолклор, това събитие си е намерило отражение в легените за Мавруд Юнак:
Ето две останали до нас легенди от различни крайща на България, и вероятно писани по различно време, поради късния предтурски мотив за "три синджира роби", в втория вариант
Живяла по Крумово време бедна вдовица на име Илая, сама с невръстното си чедо, първороден син. До схлупената й къщица растяла лозница - решила да я остави, за да изхрани с грозде чедото си. Една нощ обрала лозата и скрила едрите гроздове в дървен съд и делва в камината. Оттогава, щом детето заплачело, давала му по едно едро зърно. Но пчели и оси нападнали гроздето. Винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Скоро жената разбрала, че без да иска, е отгледала руйно червено вино. Давала на момчето по глътка и то растяло здраво и силно. Скоро надминало във всичко своите връстници. Тайната не била разкрита - никой не се интересувал от бедната Илая. Запомнила се обаче смъртта на копиеносеца Варадин, побит на кол, задето се напил от буре, уж превозващо катран. Един ден се разчуло, че в Преслав ханът е пуснал лъвовете си на разходка. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от канската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче канът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял - отскубнал един бял косъм с думите: "Не реви, защото като извадя меча, ще стане лошо." "Ти наистина си убил лъва“- казал ханът и го разпитвал кой е и откъде е. Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Канът повикал Илая и я попитал за името на нейния син." Мавруд е името му" отговорила тя. "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал внезапно омилостивеният Крум. Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи. |
Едно време хората се пропили.Българският Кан Крум Сташни,заповядал да изкоренят лозята.В същото време една свирепа хала дошла в българските земи.Всички се оплашили от нея.Много юнаци се изредили да убият халата,но никой не успял да я погуби.Тогава дошъл незнайният Мавруд юнак.Тръгнал да търси (дири) халата. Намерил я.Тя водела със себе си три синджира роби.На първия синджир млади копачи,на втория-млади овчари,а на третия-все млади орачи.Разлютил се Мавруд и убил халата.Освободил робите. Те го попитали как да му се отблагодарят.Юнакът поискал от орачите- кравай,от копочите-чепка грозде,от овчарите-взел агне. След малко дошъл кан Крум Сташни.Попитал Мавруд как е победил халата.Юнакът отговорил,че силата му е от лозата,която майка му била укрила. Лозата израстнала благодарение на Слънцето.Като чул това кан Крум размислил и разрешил на хората да отглеждат лозята си.Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак! |
Гроздето Мавруд е стар местен сорт, разпространен почти само у нас. В Бесарабия е известен като Каушанскый, което само навежда на определени мисли.
И докато гроздето може да е местно, то няма спор че името му е древнобългарско и е дадено на този сорт от древните българи, подобно на редица други древнобългарски думи като Туршия например.
В Историята е останало сведението и печатат на Кавханът и главният военноначалник на Куберовите Българи, Маурос.(Мавр, Марв). Надписа на печата гласи "на Маурос, патриции и архонт на Керамисинците и Българите".
Името Мавр, Марв, е древнобактрииско по своя произход. Един от главните градове на Бактрииско-Маргианската култура е името град на име "Марв", който днес се намира в Туркменистан, близо до границите с Авганистан и Иран. Името на града е преименувано на "Мани", поради незъзможността на тюрките обитаващи днес Турменистан, да произнасят думи с две съгласни една до друга.
Град Марв...
Не на последно място, трябва да се отбележи че наставката, УД, е типична за формирана на имена при иранските народи. Такива имена са често срещани днес в Иран, като дори един от начините за поиранчване на дадено име, е да се добави наставката УД на неиранското име. Примери за Ирански имена завършващи на УД, са Behnoud(Бехноуд), Farhoud(фархоуд) Foroud(фороуд), Mahmoud(Махмуд), Massoud(Масуд), Goud(Гоуд), Роуд(роуд) и много други.