/Император Михаил III подготвя елинската войска за бой - Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица/
За да започнем нашата история е необходимо да се обърнем към време, години преди царуването на първият Василий. Нека видим какво е писъл Теофан относно политиката за изселване на Християните (отвъд Дунава), провеждана от Кан Крум:
И на седмия ден от месец Юни излязъл Михаил срещу българите заедно с Прокопия, която дошла до Цурулум. А когато вождът на българите, Крум, превзел с обсада Дебелт и преселил жителите му, които преминали на негова страна заедно с епископа, войските, най-вече на Опсикион и на тракезиицие, започнали да се бунтуват против императорските съветници... Българите пък като узнали за размириците сред войските и че воиските се бунтуват поради страх от войната и от гарнизонна служба, завзели още по-голяма част от Тракия и Македония. Тогава християните, без никой да ги преследва, избягали и изоставили Анхиало и Бероя, също и Малка Никея и крепостта Проват и някой други укрепления, както и Филипопол и Филипи. А живущите по Струма(арменски) преселници, като се възползвали от случая, избягали и се върнали в земите си.
Години по-късно, се случило едни от онези византииски поданици, да бъдат семеиството на пеленачето Васил. Следната история е разказана от Скилица:
И така той се родил в земята на македонците, но произхождал от арменците, от много прочутия род на Арсакидите. Поради славата на първия Арса, който възобновил
завладаняното от персите царство на партите, според закона само от този род можели да бъдат царете на партите, на медите и арменците. И дълго време наследниците на Арсак царували над споменатите народи. Последен бил Артабан, който, свален от царството на прадедите си, дошъл като беглец в Цариград. Тогава царската власт на ромеите държал Лъв Велики. Прочее той приел тия мъже и като ги почел достоино предоставил им живелище в столицата. Когато научил за това царят на Персите ги извикал обратно с писмо, като обещал да им върне бащината власт. Когато те получили писмото и започнали да разсъждават какво да правят, императорът бил уведомен за всичко от един от техните слуги, както и за това че тези скитници и преселници са измежду най-видните люде. Тогава той ги заселил заедно с жените и децата в едно градче в Македония, наречено Никия.
Родил се от такива родители, Василий растял свободно. А когато владетелят на българите Крум, възгордян от победите си над ромеите, вдигнал голяма войска и обсадил Адрианопол, никой не посмял да му окаже съпротива, понеже бил неподим... След като обсаждал града доста време, той се съгласил града поради липса на припаси да му се предаде. Той отвел в България всичките му жители.... Случило се, че заедно с другите били откарани в земята на Българите и родителите на Василий, който носели и самия него още кърмаче.
От хрониката на Скилица ние научаваме че Василий I е по баща и по род арменец, преселен по политически причини в най-далечният край на византииската империя. Сведения за неговата майка пък ние получаваме от Арабският историк Ибн Ал-Асир (1160-1234), който пише в своята история "Ал-Камил фи-т-Тарахи" следното:
Срещу него (Михаил) излиза Басил ас-Саклаби, заграбва властта и
убива Михаил през 253 (867) година. Басил ас-Саклаби царува 20 години, по времето на ал-Муатаз, ал-Мухтади и началото на ал-Муатамид. Неговата майка е била саклабийа и той е свързан с нея.
Нужно е да се припомни че Сакалиба(сака=скит на арабски), е името с което арабите наричат българите. Със същото име Ибн-Фадлан нарича волжките българи, няколко века преди да бъде написана хрониката на Ибн Ал-Асир.
Василий I започва своят живот в Цариград като прислужник на императора. Там той бързо се отличава в сгоден случай и няколко години по-късно убива Михаил III(кръстник на Борис I Михаил), за да заеме мястото му на трона. За нас е от особена важност обстоятелствата при който цял Цариград научава за името на Васил I - човекът който възражда византииската империя и предприема серия от важни реформи във всички сфери на живота на държавата поверена нему. За това е говорено от няколко автори, но нека първо погледнем гръцките източници, който представят случилото се в по-различна светлина от римските такива.
Пред владетеля на българите се бил прочул някой си опитен борец, който си бил спечелил име на неподебил на арената. Той предизвикателно го изпратил в Цариград за да премери силите си. Императорът се ядосъл за това, но като прикрил гнева си с добро разположение, сам отишъл на арената след съответно преобличане и като сменил царските
одежди с дреги на борец, излязл на арената. Скитът не успял да повдигне македонеца, който не се оставил да бъде повдигнат. Обаче македонеца като го вдигнал изведнаж със здравите си ръцце, силно го завъртял, стегнал го, и го хвърлил на земята като истински труп. Едва го спасили от смърт, като го облели с много вода, вино, а освен това и с розова вода. Поради това присъстуващите останали много учудени от станалото, за което и досега се говори. /Генезий/
/Васил I побеждава българина и го поставя на масата/
Един ден Антигон, началникът на схолите, устроил богато угощение и поканил за пръв гост баща си, кесаря Варда, който дошъл на пира с много роднини, приятели близки. С него били също и някой българи, приближени и приятели, които се случило да пребивават в столицата...В разгара на пиенето и на угощението българите, които водели със себе
си някакъв прочут борец, прочут с телесната си сила, започнали да се гордеят с него, надували се и се хвалели, че никой не може да се бори с него. Прочее след угощението Теофил казал на кесаря "Ако ваше превъзходителство желае, има между моите слуги един, които може да се пребори с този прословут българин. Защото за ромеите ще бъде голям срам, ако той се върне в България така, без да бъде победен.".... Василий започнал борбата с българина. Като някое малко детенце го хванал, и го стиснал, вдигнал го над масата, така леко и лесно като някакво малко детенце и го метнал... От този ден славата на Василий започнала за да се разнася още повече из столицата и прочутото му име да се носи от уста на уста. /Скилица/
Очевидно е че и двата разказа говорят за един и същ случай, но е важно да се отбележи че те следват една и съща характерна линия на разивитието на случката. Линия разчупена от историкът Цезар Бароний(на снимката в дясно), който през 18 век съставя няколко важни исторически труда обобщаващи развитието на Византииската Империя). Неговите трудове биват преведени от твърде ранно време на руски език, което позволява на редица български възрожденци и търсители на старата ни история, да попаднат на трудовете му. Днес е признато че те съдържат хронологични, но не и фактологически грешки в текста. Важно е да се отбележи че уводът на историята на Паисий Хилендарски е адаптация на предисловието от руския превод на �Деяния церковная и гражданская� (1719) от Цезар Бароний, един от основните източници на монаха. Но нека прескочим всички подробности върху автора, и да погледнем какво е написал той:
Тома обсади Константинопол в лято господне 822. Този Тома беше от прост род, слуга на някой сенатор в Константинопол, който за прелюбодеяние с жена му беше осъден на смърт. Той избяга при сарацините и там се отрече от християнската вяра. Там живя 22 години и се представи на Константин
кесар, че е син на Ирина, и като събра хора, завладя Армения и други царства. След това умножи войнството си и дойде под Константинопол: и по земя, и по вода воюваше с града. Българският крал, с добра воля като помагаше на кесар Михаил, дойде под Константинопол и изби цялото томово воинство и самия него хвана жив, и отсече ръцете и нозете му и го уби. За това добро, което стори българският крал на кесар Михаил, той организира трапеза, искайки да му отдаде чест. Беше на това угощение Васил Македон, който обслужваше царската трапеза. Двамата царе много се веселиха и българският цар помоли кесаря да изведат борци да се борят, той имаше един борец много як българин. И кесарят извади от своите, и този българин все побеждаваше. Васил Македон като гледаше, изменяше лицето си. Като го видя кесарят, му рече: "Защо изменяш лицето си, можеш ли да се бориш?" а той му рече : "Ако заповяда твоята власт". И така, се бориха, отначало изглеждаше, че българинът побеждава, след това Васил хвана българина за главата и за двата крака и го занесе на трапезата и гърците започнаха да се смеят. Българският цар попита Васил откъде е и от какъв род. Той рече: "Родом от Македония". Царят рече: "Умееш ли по български?", а той му заговори по български, и тогава царят позна, че Василий е родом българин. И отвърна, рече на Михаил: "Аз искам грък да се бори, не българин". И така се разотидоха с голяма слава и чест и с много дарове бе изпратен Богарис от кесаря в своята земя.
Същият текст е директно преведен в книгата"История во кратце о болгарском народе славенском", 1792 г. написана от Иеросхимонах Спиридон Габровски, който очевидно е имал преведеното на руски нейно копие и е решил да препише историята. Разбира се, тя съдържа хронологическа грешка, защото не се развива по времето на бунта на Тома Славянина, а по времето на Борис I(както е упоменато в краят на текста). Важно е обаче да се отбележи онзи факт, който византииските хронисти така умело са пропуснали, но който не е избягнал от източниците ползвани от Цезар Бароний, а именно:
Царят рече: "Умееш ли по български?", а той му заговори по български, и тогава царят позна, че Василий е родом българин. И отвърна, рече на Михаил: "Аз искам грък да се бори, не българин". И така се разотидоха с голяма слава и чест и с много дарове бе изпратен Богарис от кесаря в своята земя.
Нещо, очевидно изпуснато и от Генезий, който разказва разказа безименно, и от Скилица. След като поел властта на империята, Василий продължил политиката за прокарване на византииско влияние в България. Скилица пише:
Василий утвърдил във вярата новопокръстения български род, като му изпратил благочестиви монаси и добродетелни свещенници.
В едно от писмата на Патриарх Фотий, до Борис I, непосредствено след смърта на старият император, потвърждава известието на Скилица:
Обаче жалоста, която ни се вля в душите ни за напусналият ни духовен син, верният измежду царете, достоиният за почит от страна на приятелите, цял живот няма да се разпръсне, въпреки че добродетелта на преблагородните и преблагочестиви приемници на неговото царство които се надигат чрез подражанието да направят още по-благородни от неговите деяния.
100 години по-късно, друг Император от Македонската Династия - далечният потомък на саклабийа, Василий II Българоубиец, слага краят на Първата Българска Държава. Той само завършва онова което цялата Македонска династия във Византииската история е желаела - унищожение на България!
